Белки

Белката е хищен бозайник. Макар да е сравнително дребна (дължина 40-55 см, опашка около 20 см), тя е пъргава, интелигентна и упорита, което често я прави труден „съсед“ за хората. Белките се разпознават лесно по характерното бяло петно на гърдите и способността им да се промъкват почти навсякъде.

Разред: Carnivora (месоядни)

Семейство: Mustelidae (белки, невестици, порове, язовци)

Местообитание: среща се както в природата, така и в населени места

Видове в България: Основно каменна белка (Martes foina), разпространена в цялата страна, както и борова

Продължителност на живот: В дивата природа – до 10 години, в плен – по-кратко

Размножаване: Обикновено женската ражда 2-5 малки в укрито гнездо

Видове белки в България

Камъшеста белка (Martes foina) – известна още като белогърда белка или каменна белка. Това е най-често срещаният вид у нас. Отличава се по бялото петно на гърдите, адаптира се лесно към градска среда и често влиза в тавани, гаражи и дори автомобили;
Борова белка (Martes martes) – среща се основно в гористи планински райони. За разлика от каменната белка, има жълтеникаво-оранжево петно на гърдите и предпочита дивата природа пред близостта до хората.

Навици

С какво се хранят?

Белките са всеядни и изключително гъвкави в избора си на храна. Основната им диета включва дребни бозайници (мишки, плъхове, полевки), птици и техните яйца, жаби, насекоми и дори катерици.

В края на лятото и есента консумират плодове и горски плодове (череши, сливи, грозде), като често посещават овощни градини. В близост до хората не се колебаят да търсят храна в боклуци и домашни стопанства.

Активен период

Предимно нощни животни – най-активни от здрач до зори. Това им помага да избягват срещи с хора и хищници. През зимата не изпадат в зимен сън, а остават активни и често търсят убежища в близост до населените места, където намират по-лесно храна и топлина.

Местообитания

В природата белките обитават широк спектър от среди – гори, скални райони, планини, ниви и поля. Особено често се срещат в селскостопански постройки, където търсят кокошки и яйца.

В населените места предпочитат тавани, мазета, гаражи, навеси и дори автомобили, като могат да причинят щети на кабели и маркучи. Отличават се с изключителна адаптивност, което обяснява широкото им разпространение в България.

Размножаване

Белките се размножават веднъж годишно. Чифтосването е през лятото (юли-август), но благодарение на явлението забавена имплантация оплождането не започва веднага, а ембрионите се развиват едва след няколко месеца. Така раждането съвпада с по-благоприятния сезон – пролетта.

Женската обикновено ражда 2-5 малки през март–април в добре скрито гнездо – хралупа, таван или плевня. Малките се раждат слепи и безпомощни, но растат бързо под грижите на майката. Отбиват се след около два месеца, а към есента вече могат да се справят самостоятелно. Пълна полова зрялост белките достигат на около двегодишна възраст.

Вредни ли са белките?

Да – белките могат да причинят редица щети както в домовете, така и в селското стопанство. В жилищни сгради те често повреждат изолации, кабели, тръби и дори автомобилни маркучи, оставяйки след себе си неприятна миризма и екскременти. В стопански условия са способни да нападнат кокошки, да унищожават яйца или да се нахвърлят върху по-дребни животни.

Макар да не са пряко опасни за хората, техните изпражнения могат да замърсяват и да пренасят бактерии. В редки случаи, когато се чувстват застрашени или провокирани, белките могат да ухапят.

Превантивни мерки

запечатвайте пукнатини, отвори и входове към тавански и мазетни помещения, където често си правят гнезда;
монтирайте метални мрежи на комини, вентилационни отвори и прозорци – белките са отлични катерачи и използват всяка пролука;
отстранявайте хранителни отпадъци и остатъци – белките са всеядни и се привличат от лесен източник на храна;
поддържайте дворове и постройки чисти, без натрупани отпадъци или купчини дърва, които могат да служат като укритие;
ако имате домашни птици (кокошки, гълъби), подсилете клетките и вратичките – белките лесно проникват, ако конструкцията е нестабилна.

Съвети за безопасност

в някои райони белките са частично защитен вид, затова премахването им трябва да бъде хуманно и съобразено със закона;
при нашествие използвайте само сертифицирани капани или се обърнете към професионална фирма по дезинсекция/дератизация;
избягвайте агресивни отрови – те са опасни не само за белките, но и за деца, домашни любимци и диви животни;
при работа в тавани и помещения, където има следи от белки (екскременти), носете ръкавици и маска, защото могат да съдържат бактерии и паразити.

Методи за унищожаване и премахване

За контрол и борба се използват:

капани – механични или живоловни, поставяни на подходящи места;
уреди – ултразвукови устройства, които ги прогонват от тавани и гаражи;
препарати и репеленти – специални средства за отблъскване чрез миризма;

професионални услуги – най-ефективният метод при масово нашествие.