Кърлежи

Кърлежите са външни паразити от класа паякообразни, близки роднини на акарите. По света са познати над 900 вида. Отличават се с овално и сплескано тяло, което при хранене може да се увеличи многократно. Имат четири чифта крака и хоботче с шипчета, което им позволява да се закрепват здраво към кожата на своя гостоприемник.

Разред: Ixodida

Видове в България: най-често срещаните са обикновеният кърлеж (Ixodes ricinus) и кучешкият кърлеж (Rhipicephalus sanguineus)

Местообитание: Тревисти и гористи местности, дворове, пасища и паркове, като често нападат хора, кучета и котки

Продължителност на живот: средно от няколко месеца до 2–3 години, в зависимост от вида и условията на средата

Размножаване: Женският кърлеж снася стотици до хиляди яйца наведнъж

Видове кърлежи в България

Обикновен кърлеж (Ixodes ricinus) – най-разпространен, пренася лаймска болест и енцефалит;
Кучешки кърлеж (Rhipicephalus sanguineus) – паразитира основно върху кучета, но може да напада и хора;
Хиалома (Hyalomma marginatum) – среща се в по-топлите райони и е свързан с кримска-конго хеморагична треска.

Навици

С какво се хранят?

Кърлежите са изцяло кръвосмучещи паразити и се нуждаят от кръв, за да преминават през жизнените си стадии. Ларвите обикновено се хранят с дребни животни като гризачи и птици, нимфите нападат и по-едри бозайници, а възрастните кърлежи най-често смучат кръв от кучета, котки, добитък и хора.

Храненето може да продължи няколко дни, а след едно пълноценно хранене кърлежът е способен да издържи месеци без нов източник на кръв.

Активен период

Най-активни са през топлите месеци – от пролетта до есента, като пикът им е през май-юни и септември. Те предпочитат умерени температури между 15-25 °C и висока влажност, което улеснява излюпването на яйцата и намирането на гостоприемници.

В по-топлите региони кърлежите могат да останат активни почти целогодишно, особено в градски паркове и тревни площи.

Местообитания

Кърлежите не скачат и не летят, а дебнат плячката си от високи треви и храсти, изкачвайки се по стъблата и чакайки да се закачат за преминаващ гостоприемник. Най-често се срещат по пасища, поляни, гори, дворове и паркове, както и по крайпътни алеи и междублокови пространства.

Лесно се пренасят върху домашни любимци като кучета и котки, а оттам – и в жилищни пространства, което ги превръща в сериозна опасност и за хората.

Размножаване

Жизненият цикъл на кърлежите включва четири стадия – яйце, ларва, нимфа и възрастен. След пълноценно кръвно хранене женската снася от няколкостотин до няколко хиляди яйца, обикновено на влажни, сенчести места сред треви или листна постилка.

Ларвите, често наричани „семиножки“ заради шестте си крака, смучат кръв от дребни животни като мишки или птици, след което се превръщат в нимфи. Нимфите вече имат осем крака и могат да нападат по-едри бозайници, включително хора.

Всеки стадий изисква кръвно хранене, за да премине в следващ. Пълният цикъл – от яйце до възрастен – може да продължи от няколко месеца до 2-3 години в зависимост от влажността, температурата и наличието на гостоприемници.

Вредни ли са кърлежите?

Да – кърлежите са едни от най-опасните паразити в България. Ухапването им може да предизвика пъпки, сърбеж, зачервяване и локално възпаление. По-сериозният риск идва от болестите, които пренасят:

Лаймска болест – бактериална инфекция, започваща с характерен пръстеновиден обрив;
Кримска-конго хеморагична треска – тежко вирусно заболяване, срещано в ендемични райони;
Марсилска треска – причинява висока температура и обрив;
Кърлежов енцефалит – вирусна инфекция, засягаща нервната система.

Превантивни мерки

За да се предпазите от кърлежи в двор, тревни площи и при разходка в природата:

косете тревата и поддържайте двора;
избягвайте високи треви и гъсти храсти;
използвайте репеленти, спрейове и препарати против кърлежи върху кожата и дрехите (напр. Аутан, Брос);
поставяйте защитни каишки и капки за кучета и котки (Форесто, Айкън, Бандит);
проверявайте внимателно тялото и дрехите след разходка;
изследвайте домашните любимци след престой навън;
носете светли дрехи с дълги ръкави и панталони при разходки в природата;
ограничете достъпа на диви животни, които могат да пренасят кърлежи в градините.

Съвети за безопасност

при ухапване извадете кърлежа с пинсета или специален уред – хванете го плътно до кожата и издърпайте бавно, без да въртите;
не мажете кърлеж с олио, спирт или кремове – това може да увеличи риска от инфекция;
дезинфекцирайте мястото след премахване;
наблюдавайте кожата и здравето си за симптоми като обрив, температура, отпадналост – при съмнение потърсете лекар.

Методи за унищожаване и премахване

пръскане и обработка на тревни площи с инсектицидни препарати (ефциметрин, Брос, Батик);
репеленти и спрейове за хора и животни – Аутан, Брос, Форесто;
устройства и уреди против кърлежи – електронни репеленти, ултразвукови уреди;
професионална обработка при силно нападение в дворове или обществени места.