Безплатна доставка на всички поръчки над 49,99 лв / 25,56 € до 5 кг

Змии и гущери

Змиите и гущерите принадлежат към клас Влечуги (Reptilia), разред Squamata – най-голямата група съвременни влечуги. По света са описани хиляди видове, а в България се срещат около 17-18 вида змии и над 13 вида гущери. Гущерите обикновено са безвредни за човека, докато само няколко змийски вида са отровни и могат да представляват риск.

Те играят важна роля в природата като естествени регулатори на популациите на гризачи и насекоми.

Разред: Squamata (люспести)

Семейства: Colubridae (смокове), Viperidae (отровници), Lacertidae (гущери)

Местообитание: гори, скали, ливади, паркове, дворове, водоеми и крайморски зони

Видове в България: смок мишкар, леопардов смок, пясъчна боа, ескулапов смок, усойница, пепелянка, зелен гущер, стенен гущер, жълтокоремник и други

Продължителност на живот: от 6-8 години при по-дребните гущери до 15-20 години при по-големи змии

Размножаване: повечето видове снасят яйца, но някои змии раждат живи малки

Видове

  • Усойница (Vipera berus) – отровна змия, срещана в планинските райони;
  • Пепелянка (Vipera ammodytes) – най-опасната змия в България, с характерен „рог“ на носа;
  • Смок мишкар (Elaphe longissima) – неотровен, полезен вид, храни се с гризачи;
  • Ескулапов смок – неотровен, достига големи размери, често край селища;
  • Зелен гущер (Lacerta viridis) – най-едрият гущер у нас, с ярко оцветяване;
  • Стенен гущер (Podarcis muralis) – дребен, обитава дворове, зидове и каменисти терени;
  • Жълтокоремник (Ophisaurus apodus) – безкрак гущер, често бъркан със змия.

Навици

С какво се хранят?

Змиите и гущерите са предимно хищници и играят важна роля в контрола на популациите на други животни. Змиите се хранят със свежа плячка – основно дребни бозайници като мишки и плъхове, но също така птици, жаби и риби. Смоковете, които са неотровни и широко разпространени у нас, са особено полезни, защото ограничават гризачите в селските и земеделските райони. Водните змии предпочитат риба и земноводни.

Гущерите, от своя страна, се хранят главно с насекоми – мухи, бръмбари, ларви, паяци, охлюви и червеи. По-едри видове като зеления гущер могат да посягат и на по-дребни гущери, което ги прави ефективни хищници в своята екосистема.

Активен период

Най-активни са през топлите месеци – от пролетта до есента. В студено време изпадат в зимен сън, укривайки се под камъни, в дупки, корени или цепнатини в земята.

Змиите обикновено ловуват в по-хладните части на деня – рано сутрин и късно следобед, докато гущерите предпочитат слънчевите часове, когато могат да се припичат и да регулират телесната си температура.

Местообитания

Змиите обитават различни територии – гори, поляни, ливади, храсталаци и скалисти зони, но се срещат и покрай реки, езера и язовири, където живеят водните видове. В България често навлизат в дворове, стопански постройки и изоставени сгради, привлечени от наличието на гризачи.

Гущерите предпочитат сухи и слънчеви места, където лесно могат да се затоплят – каменни зидове, градини, поляни и скални терени. Някои видове, като стенния гущер, са силно адаптирани към човешките селища и често се срещат около къщи и огради.

Размножаване

Повечето змии и гущери снасят яйца, скрити в пукнатини, под камъни или в почвата. Излюпването трае от 6 до 10 седмици. Видове като усойницата и пепелянката са живородни – женските раждат оформени малки.

В градски и селски райони гущерите често образуват колонии в зидове и сухи терени.

Вредни ли са?

Гущерите са напълно безопасни – не са отровни и дори са полезни като контрол на насекомите. Рядко хапят, а ако го направят, рискът е минимален.

Змиите обаче будят страх заради възможните ухапвания. Отровните видове като пепелянка и усойница могат да бъдат опасни и да предизвикат тежки реакции – ухапването причинява болка, оток, гадене и изисква медицинска помощ. Вторични инфекции са възможни при неправилна грижа за раната. Пъпки и обриви могат да се появят при алергична реакция.

Повечето змии в България са неотровни и не нападат хора, освен ако не се чувстват застрашени.

Превантивни мерки

  • поддържане на двора и градината чисти от висока трева, камари дърва и отпадъци;
  • ограничаване на хранителни източници за гризачи (които привличат змии);
  • поставяне на огради и мрежи около имоти;
  • използване на репеленти и прахове против змии и гущери;
  • третиране на проблемни зони със сяра, гранули или специализирани препарати.

Съвети за безопасност

Ако забележите змия, не я застрашавайте – повечето видове ще се отдръпнат. Носете обувки при работа в тревисти терени и внимавайте край реки и каменни зони.

Използвайте уреди и устройства за прогонване, а при сериозно нашествие – потърсете професионална помощ. Не използвайте белина или оцет без консултация, защото те могат да навредят повече на околната среда, отколкото да помогнат.

Методи за унищожаване и премахване

Змиите и гущерите не се унищожават масово, тъй като са част от екосистемата, но при наличие в двора или жилището може да се приложат различни средства за прогонване и защита:

  • препарати и репеленти – под формата на прах, гранули или спрей;
  • уреди и устройства – с вибрации или ултразвук, които държат змиите далеч;
  • механични капани – за контрол в ограничени пространства;
  • професионална помощ от фирми за борба с влечуги – те използват хуманни и ефикасни методи.