Вредители по Пшеницата

Пшеницата е ключова зърнена култура и всяко нападение от вредители може да намали добива, качеството на зърното и устойчивостта на растенията. Те засягат листата, стъблата, корените и класа, а голяма част от щетите остават скрити в ранни фази.

Защо е важно да познаваме вредителите по пшеницата?

Различните вредители увреждат различни части от растенията: мухите атакуват младите поници, листните въшки пренасят вируси, а житната дървеница нарушава качеството на зърното в класа. Ранното наблюдение и правилните агротехнически мерки могат да предотвратят големи загуби и да осигурят стабилна реколта.

Основни вредители по пшеницата

Пшеницата се напада от няколко основни вредителя, които създават проблеми през различни фази от вегетацията – от поникването до наливането на зърното.

Житна дървеница

Житната дървеница е един от най-вредоносните неприятели при пшеницата.

Симптоми:

• белезникави петна по листата и стъблата;
• изсъхване на растенията при силно нападение;
• повреди по зърното (“брашнявост”, понижено качество на глутена);
• сплескани участъци по класа.

Контрол:

• мониторинг от ранна пролет;
• инсектицидно третиране при достигане на праг на икономическа вредност;
• унищожаване на растителни остатъци след жътва.

Житна муха

Напада младите растения и води до отслабване на цялото растение.

Симптоми:

• изсветляване и изтъняване на централния лист;
• лесно издърпване на повредените листа;
• забавен растеж и изоставане на посева.

Контрол:

• ранна сеитба за избягване на пик на летежа;
• агротехнически мерки за добро вкореняване;
• инсектициди при доказана плътност.

Хесенска муха

Ларвите на хесенската муха разрушават тъканите в основата на стъблото.

Симптоми:

• тъмни петна и подутини в основата на стъблото;
• прекършени или слаби растения;
• нисък и разреден посев;
• липса на формиран клас.

Контрол:

• сеитбооборот и избягване на ранни повторки;
• устойчиви сортове;
• навременно наблюдение и третиране при нужда.

Листни въшки

Един от най-честите вредители по пшеницата, особено в топли периоди.

Симптоми:

• жълти и червеникави петна по листата;
• намалено фотосинтезиране;
• лепкав налеп;
• пренасяне на вируси → силно понижени добиви.

Контрол:

• биологичен контрол (калинки, паразитоиди);
• агротехнически мерки за добро развитие;
• инсектицид при масово нападение.

Акари

Активни при топло и сухо време.

Симптоми:

• сребристи или бледи участъци по листата;
• загрубяване на повърхността;
• намаляване на площта за фотосинтеза;
• отслабено наливане на зърното.

Контрол:

• поддържане на добро хранене и воден режим;
• акарициди при висока плътност;
• мониторинг на края на пролетта.

Всеки от тези вредители засяга различен етап от развитието на пшеницата – от покълването на семената до зреещия клас. Ранното откриване, системното наблюдение и правилната защита с биологични или химични средства позволяват да се запази добивът и качеството на зърното.

Как да предотвратим появата на вредители по пшеницата?

Превенцията започва още преди сеитбата. Здравата агротехника, наблюдението и навременните мерки създават условия, при които вредителите трудно се развиват и щетите се свеждат до минимум:

• сеитбооборот – редуването на културите прекъсва жизнения цикъл на житните мухи и хесенската муха, което значително намалява тяхната плътност;
• подготовка на почвата – добре обработената, рохкава почва осигурява равномерно поникване и по-силни растения, които по-трудно се нападат;
• правилна сеитба – спазването на точен срок и равномерна дълбочина гарантира здрав старт на посева и по-висока устойчивост срещу вредители;
• наблюдение – редовните огледи помагат да се открият навреме ларви, петна или отслабени растения, преди да се развие масово нападение;
• подхранване – добре хранените, силни растения понасят стреса по-лесно и значително по-рядко се поддават на вредители;
• биологичен контрол – насърчаването на полезни насекоми естествено ограничава популацията на листни въшки;
• инсектициди и фунгициди – прилагат се само когато броят на вредителите достигне праг на икономическа вредност, за да се избегне излишна химия;
• премахване на растителни остатъци – почистването след жътва унищожава местата, където вредителите зимуват и се запазват за следващия сезон.

При спазване на добри агротехнически практики, редовен мониторинг и навременна намеса, пшеницата остава здрава и устойчива през целия вегетационен период. Комбинацията от биологични и химични методи позволява да се опази добивът без излишни рискове и загуби.

Обобщение

Добивът на пшеницата зависи пряко от това доколко рано се откриват и ограничават нападенията от вредители. Когато посевите се наблюдават редовно, агротехниката е изпълнена правилно и защитните мерки се прилагат навреме, растенията запазват своята жизненост и позволяват да се запази качеството и продуктивността на посевите.