Вредители по Лозата

Лозата е сред най-ценните земеделски култури в България – от малките дворни лозя до големите професионални масиви. Вредителите по нея могат да доведат до значителни загуби, включително опадане на листата, изсъхване на летораслите, червясване на гроздовете и напукване на зърната.

Защо е важно да познаваме вредителите по лозата?

Някои вредители пренасят вируси и бактериални инфекции, други причиняват механични повреди или нарушават развитието на гроздовете.

Ранното откриване и правилните мерки са решаващи за опазване на реколтата и дългосрочното здраве на лозята.

Основни вредители по лозата

Лозата е уязвима към различни вредители, които могат да засегнат листата, летораслите, корените и гроздовете.

Гроздова златка

Гроздовата златка е бръмбар, чийто ларви се хранят в дървесината на лозата и причиняват сериозни повреди.

Симптоми:

• изсъхване на леторасли;
• дупки и галерии в дървесината;
• слаб растеж на лозата;
• понижено плододаване.

Контрол:

• изрязване и унищожаване на нападнатите части;
• поддържане на здрава и силна лоза чрез редовно торене и поливки;
• използване на системни инсектициди при масирани нападения.

Лозова педомерка

Лозовата педомерка е гъсеница, която унищожава младите пъпки и листа още през пролетта.

Симптоми:

• липсващи или нагризани пъпки;
• изядени листни петури;
• отслабване на младите леторасли.

Контрол:

• ранно пръскане с контактни препарати;
• употреба на биологични средства срещу млади гъсеници;
• механично събиране на гъсеници при малки насаждения.

Акари

Акарите са микроскопични вредители, особено активни при висока температура и ниска влажност.

Симптоми:

• фина паяжина по листата;
• пожълтяване или точковидни петна;
• забавен растеж;
• деформирани листа и леторасли.

Контрол:

• редовно проветряване и разреждане чрез правилно подрязване;
• акарициди при нужда;
• мониторинг на долната страна на листата.

Филоксера

Филоксерата (коренова въшкарка) е един от най-опасните вредители по лозата.

Симптоми:

• отоци и подувания по корените;
• забавен растеж, жълтеене;
• отслабване и загиване на растенията;
• листна форма – мехурчести издатини по листата.

Контрол:

• използване на устойчиви подложки;
• засаждане само на сертифициран посадъчен материал;
• унищожаване на силно засегнати растения.

Важно: Филоксерата не се контролира ефективно с пръскане.

Листозавивачка

Листозавивачките са гъсеници, които свиват листата и се хранят вътре в тях.

Симптоми:

• свити и завити листа;
• тънка нишка, която държи свития лист;
• изядени вътрешни тъкани.

Контрол:

• премахване на свитите листа;
• пръскане с контактни препарати срещу млади ларви;
• поддържане на добра хигиена около лозата.

Гроздови червеи

Гроздовите червеи са едни от основните вредители по плодовете.

Симптоми:

• дупки по зърната;
• изяждане на вътрешността на гроздовете;
• преждевременно гниене и напукване;
• „мръсни“ зърна с остатъци от ларви.

Контрол:

• феромонови капани за мониторинг;
• системни инсектициди в точния момент спрямо летежа;
• премахване на повредени гроздове.

Гъсеници и ларви

Различни видове гъсеници нападат лозата през целия вегетационен период.

Симптоми:

• нагризани листа;
• изчезнали пъпки;
• следи от изядена кутикулна тъкан;
• остатъци от ларвена храна по листата.

Контрол:

• ранно третиране с контактни препарати;
• биопрепарати на база Bacillus thuringiensis;
• механично премахване при малки площи.

Разпознаването им навреме е ключово за опазването на растенията и за предотвратяване на сериозни загуби в добива.

Как да предотвратим появата на вредители по лозата?

Превенцията е най-ефективната стратегия. Ето основните мерки:

• подрязване и разреждане на лозите за добро проветряване – намалява влажността и предотвратява условията, в които се развиват акари, гъсеници и гроздови червеи;
• премахване на плевели и растителни остатъци – лишава вредителите от места за укриване и зимуване;
• използване на устойчиви подложки – предпазва от филоксера и намалява риска от повреди по корените;
• правилно торене и равномерно напояване – осигурява силна лоза, която по-лесно понася нападения и не развива напукване на гроздовете;
• феромонови капани за мониторинг – позволяват ранно засичане на гроздови червеи и други летящи вредители;
• редовно наблюдение за първи признаци на повреди – дава възможност за намеса преди вредителите да се разпространят;
• комбинирано използване на контактни и системни инсектициди при нужда – контактните унищожават видимите ларви, а системните достигат до скритите вредители;
• профилактично пръскане с меден сулфат през ранна пролет – дезинфекцира повърхностите, намалява риска от първични инфекции и подготвя лозата за новия сезон.

Тези мерки изграждат интегрирана растителна защита, която съчетава агротехнически, биологични и химични методи.