Вредители по Черешите

Черешата е една от най-обичаните овощни култури в България, но често става жертва на вредители, които увреждат листата, цветовете и особено плодовете. Уврежданията могат да доведат до червясали череши, петна, деформации, рани, от които изтича смола и преждевременно окапване. 

Защо е важно да познаваме вредителите по черешите?

Много от вредителите действат скрито – ларви в плодовете, акари по долната страна на листата или листни въшки по младите леторасли. Често признаците се забелязват едва когато щетите вече са сериозни: червиви плодове, засъхнали върхове, петна по листата или смолисти отделяния по стъблото. Колкото по-рано бъдат разпознати симптомите, толкова по-успешно може да се приложи защита.

Основни вредители по черешите

Черешата е уязвима към различни вредители през целия сезон – от разпукване на пъпките до узряване на плодовете. Някои атакуват листата, други проникват в самите плодове, а трети отслабват летораслите. 

Черешова муха

Най-опасният вредител по плодовете на черешата.

Симптоми:

• черни точки от снасяне по кожицата;
• меки, тъмни петна по плодовете;
• ларви вътре в черешата („червясване“);
• преждевременно окапване на плодовете.

Контрол:

• феромонови уловки за следене на летежа;
• пръскане в точния момент (период на яйцеснасяне);
• събиране и унищожаване на опадали плодове;
• мрежи и агривело при малки насаждения.

Плодов червей

Напада не само сливи, но и череши, особено по-късните сортове.

Симптоми:

• малки входни дупчици по плодовете;
• изгризана вътрешна част;
• кафяви екскременти около дупката;
• загниване и деформации.

Контрол:

• феромонови капани;
• пръскане при установен летеж;
• поддържане на чиста площ под дървото.

Листни въшки

Чести вредители по младите леторасли и листата.

Симптоми:

• нагънати и лепкави листа;
• колонии от зелени, жълти или черни въшки;
• забавен растеж на летораслите;
• „медена роса“, която привлича мравки.

Контрол:

• резитба на силно засегнатите връхчета;
• биопрепарати на база нийм или калиеви соли;
• поддържане на добра осветеност в короната;
• химически третирания при масово нападение.

Акари

Нападат листата, особено през топли и сухи периоди.

Симптоми:

• фини светли точици по долната страна на листата;
• пожълтяване и изсъхване по ръбовете;
• фина паяжина при силно нападение;
• общо отслабване на короната.

Контрол:

• подобряване на проветряването чрез резитба;
• избягване на стрес от засушаване;
• биологични акарициди;
• третиране с подходящ акарицид при нужда.

Листозавивачки

Гъсеници, които се хранят в завити листа.

Симптоми:

• навити листа, скрепени с нишки;
• изядени тъкани вътре в завивката;
• изсъхване на върховете;
• по-лесно развитие на гъбички по повредените участъци.

Контрол:

• премахване на засегнатите листа;
• биопрепарати на база Bacillus thuringiensis;
• химическо третиране при висока плътност.

Ранните признаци като петна, лепкави листа, входни дупчици или ларви в плодовете са ясни сигнали за действие. Редовните огледи през целия сезон позволяват бърза реакция и предотвратяване на по-големи щети.

Как да предотвратим появата на вредители по черешите?

Превенцията е един от най-важните мерки, защото вредители като черешовата муха и плодовия червей се развиват вътре в плода. Някои зимуват в почвата, други – в пукнатини по кората или по опадалите плодове. Ето кои практики са най-успешни:

• поддържане на проветрива корона чрез ежегодна резитба – когато короната се разреди, въздухът циркулира по-свободно, листата изсъхват по-бързо и условията за акари, листни въшки и листозавивачки стават неблагоприятни. Дървото е по-здраво и по-малко податливо на нападения;
• използване на феромонови уловки за ранно засичане на черешова муха и плодов червей – уловките показват точно кога започва летежът на вредителите. Това позволява пръскането да се направи в най-ефективния момент, вместо „на сляпо“, и значително намалява риска от червясване на плодовете;
• редовно събиране и унищожаване на опадали плодове – в падналите плодове обикновено се развиват ларви, които презимуват и започват ново нападение следващата година. Когато тези плодове се съберат и изнесат, цикълът на вредителя се прекъсва напълно;
• биопрепарати в ранни стадии на нападение – препаратите на база нийм, калиеви соли или Bacillus thuringiensis са достатъчни при леки нападения. Те щадят полезните насекоми и позволяват по-честа употреба, без да натоварват дървото;
• правилно поддържане на почвената влажност – черешите са чувствителни към крайности – нито засушаване, нито прекомерна влага са полезни. Балансираната влажност укрепва дървото и го прави по-устойчиво към вредители и инфекции;
• химическо третиране само при доказана нужда – инсектицидите трябва да се използват единствено при висока плътност на вредители или след потвърден летеж по уловките. Така се избягва излишна употреба на химия и риск от резистентност.

Добрата поддръжка дървото значително намалява риска от повторни нападения.

Обобщение

Вредителите по черешите могат да засегнат както външния вид, така и вътрешното качество на плодовете. Редовните огледи, феромоновите капани, резитбата за проветряване и навременните третирания – както с биопрепарати, така и с инсектициди при нужда – са най-ефективната комбинация за здрава и високодобивна черешова градина.