Щурци

Щурците са правокрили насекоми, известни с характерното „свирене“ (стридулация) на мъжките. Повечето видове са нощни, крият се през деня и излизат привечер да търсят храна. В градини и стопански дворове могат да нанасят щети по разсад и млади растения.

Разред: Orthoptera (Правокрили)

Семейство: Gryllidae (истински щурци)

Местообитание: тревни площи, ниви, градини, крайпътни ивици, дворове; често край камъни, дънери, в почвени пукнатини и плитки тунели; някои видове навлизат в постройки и оранжерии

Видове в България: Полски щурец, Домашен щурец, Черен/пустинен щурец

Продължителност на живот: В зависимост от вида – обикновено един сезон; възрастните живеят около 2-4 месеца

Размножаване: Женската снася яйца в почвата с яйцеполагало; развитие с непълна метаморфоза; една женска може да снесе десетки до стотици яйца в сезона

Видове

• Полски щурец (Gryllus campestris) – тъмнокафяв/черен, обитава къси тунели в почвата по ливади и обработваеми площи;
• Домашен щурец (Acheta domesticus) – по-светъл, често в близост до сгради/помещения; може да се среща и в оранжерии;
• Черен щурец (Gryllus spp.) – едър, силно „свирене“, активен привечер и нощем; често в дворове и градини.

Навици

С какво се хранят

Щурците са всеядни: в градините посягат на нежни зелени части, разсад и семена, събират паднали плодове и растителни остатъци, а при недостиг на растителна храна могат да изяждат дребни безгръбначни, ларви, яйца и дори мърша (понякога се наблюдава и канибализъм при висока гъстота).

В помещения и при отглеждане приемат плодове, зеленчуци и зърнени/комбинирани храни, което улеснява оцеляването им близо до хората.

Активен период

Най-активни са от късна пролет до есента, предимно привечер и през нощта. Топлото време усилва движението и „песента“ на мъжките, а скоростта на чуруликане се увеличава с температурата.

В условията в нашата страна възрастните най-често се появяват около юни и завършват жизнения си цикъл до есента; в топли/отопляеми помещения активността може да се задържи по-дълго.

Местообитания

Обитават разнообразни места с укрития и рохкава или песъчлива почва: тревни площи, ниви, градини, крайпътни ивици, под камъни и дървени дънери, в пукнатини на почвата и в плитки тунели, които сами изкопават; по-едрите видове могат да правят по-дълбоки ходове.

Нерядко навлизат в постройки, оранжерии и дворове, привлечени от топлина, храна и нощно осветление, като се укриват във фуги, под бордюри и край площадки.

Размножаване

Женската снася яйца в почвата с дългото си яйцеполагало. След копулация предпочита топла, влажна (но не мокра) почва, а развитието е непълна метаморфоза: яйце → нимфи (няколко линяния) → възрастно. При полските/полеви щурци в умерен климат нимфите презимуват, а възрастните се появяват главно от май-юли; мъжките привличат женските със „песен“, а женските търсят подходящи места за снасяне.

Яйцата обикновено се полагат на малки „снопчета“ в рехава почва или плитки пукнатини. Не се изгражда истинско гнездо, но възрастните и нимфите поддържат норки/убежища в почвата, от които излизат основно нощем. При полския щурец тунелите са на дълбочина приблизително 15-30 см.

Вредни ли са?

Да – в градини и разсадници прегризват разсад, листни дръжки и семена, правят малки входове в почвата край растенията и могат да унищожат млади насаждения. В жилища са по-скоро досадни (шум/присъствие), отколкото опасни.

Щурците не жилят и рядко хапят. При случайно притискане е възможно леко „щипване“. Не са значими преносители на болести за хората, но при работа в почва следвайте обща хигиена на ръцете.

Превантивни мерки

• поддържайте тревата окосена; премахвайте купчини листа/слама/дъски; не оставяйте паднали плодове и органични отпадъци;
• избягвайте постоянно преовлажняване и задържане на вода около лехите; дренирайте проблемни участъци;
• заложете физически прегради – ситни мрежи/агротекстил за защита на разсад; бордюри/ръбове без пролуки под тях; уплътняване на пукнатини към помещения/оранжерии;
• намалете нощното осветление в близост до лехи/входове (светлината ги привлича).

Съвети за безопасност

• работете с ръкавици при почистване и поставяне на капани;
• в закрити помещения проветрявайте и избягвайте нецелеви пръскания;
• при употреба на препарати – само по етикет и далеч от деца/домашни любимци.

Методи за унищожаване и премахване

• механични капани – лепливи и „ямкови“ (pitfall) капани около лехи и входове; проверка ежедневно/през ден;
• примамки/стръв – целеви примамки за щурци около периферията на огнищата (навън), за да не ги привличате към растенията;
• биологичен контрол – насърчавайте естествени врагове (птици, таралежи) чрез подходяща среда и укрития;
• инсектицидни средства – при силно нападение — точкови обработки по етикет, в периферията и достъпите (вън), за да ограничите риска за опрашители/полезни видове; в помещения – локални спрейове/гелове и лепливи капани;
• професионално третиране – при масова популация или повторни огнища, потърсете специализирана помощ за борба.