Щипалки

Щипалките, известни още като ухолазки (Forficula auricularia), са малки нощни насекоми с характерни клещовидни израстъци в края на тялото. Те се срещат както в природата, така и около домовете ни, където се крият през деня на тъмни и влажни места. Въпреки че често будят неприятни асоциации и страхове, тези насекоми имат интересна биология и дори играят роля в контрола на някои вредители, макар самите те понякога да причиняват щети в градината.

Разред: Dermaptera

Семейство: Forficulidae

Местообитание: Влажни и сенчести места – под камъни, кори на дървета, листна постеля, компост, както и в мазета и складови помещения

Видове в България: Обикновена ухолазка

Продължителност на живот: Обикновено живеят 1 година – от пролетта до следващата зима; при благоприятни условия могат да преживеят и до 2 години

Размножаване: Женската снася до 50 яйца в почвата

Видове в България

У нас най-често се среща обикновената ухолазка: издължено кафяво тяло и щипковидни церки в края на корема – прави при женските и изкривени при мъжките. Има къси предни крила, под които се крият добре развити задни крила, но лети рядко.

Навици

С какво се хранят?

Щипалките (ухолазките) са всеядни насекоми. Основната им храна включва живи и мъртви насекоми, яйца и ларви, което ги прави и полезни за ограничаване на някои градински вредители като листни въшки.

Освен животинска храна, консумират и растителни материали – листа, пъпки, венчелистчета, плодове и млади стъбла. Често нападат култури като ягоди, марули, картофи и декоративни цветя, оставяйки характерни неправилни дупки и нагризани ръбове по растенията.

Те се хранят и с гниеща органична материя, като по този начин участват в процеса на разграждане в почвата.

Активен период

Активни са най-вече през топлите месеци – от пролетта до късна есен. През деня се крият на тъмни, влажни и защитени места, а нощем излизат да се хранят. В по-хладни райони могат да изпаднат в кратка летаргия, докато в отопляеми помещения остават активни целогодишно. Те са най-многобройни и нанасят най-сериозни щети през влажни и топли лета, когато условията са благоприятни за бързото им размножаване.

Местообитание

Щипалките предпочитат влажни, сенчести и хладни местообитания. Срещат се под камъни, кора на дървета, в цепнатини на стени, в градински лехи, компостни купчини и под саксии. Често проникват и в човешки домове – най-вече в мазета, бани, килери или складове, където намират влага и укрития. Благодарение на способността си да се катерят, могат да навлизат и в подпокривни пространства.

Размножаване

Щипалките имат интересна репродуктивна стратегия – женската снася яйцата си (обикновено между 20 и 80 броя) в почвата или на скрити влажни места през късната есен или началото на зимата. Тя проявява рядко срещана при насекоми майчина грижа – пази яйцата, почиства ги от плесен и защитава ларвите след излюпването.

Малките приличат на миниатюрни възрастни, но са без крила и преминават през няколко линеения, докато достигнат зрялост. В благоприятни условия популацията им нараства бързо и може да доведе до масови нападения в градини и насаждения.

Вредни ли са?

Щипалките са с двойна роля. Унищожават листни въшки и други градински вредители, но при масово размножаване повреждат млади растения, плодове и зеленчуци.

Те могат да прищипят с церките си, но това не е ухапване в класическия смисъл. Обикновено не пробиват кожата. Понякога се усеща дискомфорт или лека зачервена следа, която може да наподобява пъпка. Не са отровни и не пренасят опасни болести. Рискът е минимален и свързан предимно с вторична инфекция при разчесване.

Щипалките не са пряк преносител на сериозни заболявания за хората. В пчеларството обаче могат да вредят, като нападат кошери и пренасят гъбични инфекции по пилото.

Превантивни мерки

поддържане на суха и чиста градина без излишна органична материя;
запълване на цепнатини и отвори в сградите;
редовно почистване на мазета и складове;
използване на капани (навлажнени вестници, слама или съдове с масло).

Съвети за безопасност

щипалките не са опасни за хората – ухапването им е рядко и обикновено безвредно, но може да предизвика леко раздразнение;
при контакт е добре да се избягва директно докосване с ръце – използвайте ръкавици или хартиена кърпа при премахване;
ако щипалка щипне кожата, мястото трябва да се измие с вода и сапун, за да се избегне евентуална инфекция;
при поява на зачервяване, сърбеж или подуване може да се приложи антисептичен крем или студен компрес;
не допускайте щипалки до храна или съдове, тъй като макар да не пренасят сериозни болести, могат да замърсят повърхностите;
в случай на поява на алергична реакция (което е изключително рядко) потърсете медицинска помощ.

Методи за унищожаване и премахване

механични методи – събиране и унищожаване на капани със събрани щипалки;
натурални средства – диатомична пръст, пепел или оцет, които ги отблъскват;
химични средства – инсектицидни прахове и спрейове – използват се при сериозни нашествия от щипалки;
професионална борба – при масови колонии в домове или стопански постройки се препоръчва дезинсекция.