Попово прасе

Поповото прасе е едно от най-коварните почвени вредители в градините и земеделието. Макар да изглежда безобидно с късото си кафеникаво тяло и характерните копателни предни крака, то причинява сериозни щети по разсади, зеленчуци и култури. Неговата подземна дейност остава често незабелязана, докато вече не е късно и растенията започнат да повяхват и загиват.

Разред: Orthoptera (Правокрили)

Семейство: Gryllotalpidae

Местообитание: Влажни и рохкави почви – градини, зеленчукови лехи, ниви, пасища, дворове, често близо до водоеми

Видове в България: Най-разпространен е Gryllotalpa gryllotalpa (обикновено попово прасе)

Продължителност на живот: Около 1-2 години

Размножаване: Женската снася до 700 яйца в подземни камери през май-юни. Популацията може бързо да се увеличи и да нанесе сериозни щети

Видове в България

В България най-разпространен е видът Gryllotalpa gryllotalpa, но са описани и близки видове от рода Gryllotalpa, които също нанасят щети по културите.

Навици

С какво се храни?

Поповото прасе е насекомо, което се храни основно с подземните части на растенията – корени, грудки, семена и млади стъбла. Това го прави особено опасно за разсадите и зеленчуковите култури, тъй като може да унищожи цели редове растения за една нощ. Освен растителна храна, то консумира и органични остатъци, както и дребни почвени животни, включително ларви и червеи.

Активен период

Най-активно е през топлите месеци – пролетта и лятото, когато почвата е влажна и мека. Въпреки това благодарение на подземния си начин на живот може да се среща и през зимата, като тогава се придържа към по-дълбоки галерии. Щетите са най-сериозни през периода на засаждане на нови култури, а след дъжд или поливане често може да бъде забелязано на повърхността.

Местообитание

Поповото прасе предпочита рохкави и влажни почви, богати на органична материя. Среща се в дворове, зеленчукови градини, ниви, оранжерии и пасища, а често и в близост до водоеми. Там изгражда сложни подземни тунели – плитки за хранене и по-дълбоки за размножаване.

Размножаване

Размножаването настъпва през май-юни, когато започва брачният период. Женската снася до 700 яйца в специални подземни камери, които поддържа влажни и защитава. След около две до три седмици се излюпват ларвите, които първоначално остават при майката, а към август стават самостоятелни. Те наподобяват възрастните, но са по-малки и без крила.

Поповото прасе развива едно поколение годишно, но тъй като живее до три години, в една и съща градина може да има няколко поколения едновременно.

Вредно ли е?

Поповото прасе е сред най-опасните почвени вредители, тъй като унищожава млади разсади и култури, поврежда корените на зеленчуци и плодни растения и може да доведе до загиване на цели редове посеви. Неговата дейност нанася сериозни икономически щети в градинарството и земеделието.

За хората не представлява пряка опасност – поповото прасе не хапе и не причинява пъпки. Въпреки това, чрез механичното увреждане на корените, насекомото създава предпоставки за проникване на гъбични и бактериални инфекции, които допълнително отслабват растенията.

Превантивни мерки

• дълбока обработка на почвата – препоръчва се изораване и прекопаване преди засаждане, за да се разрушат ходовете и гнездата на поповото прасе;
• премахване на растителни остатъци – тъй като те обичат органична материя, чистата и поддържана почва намалява риска;
• засаждане на отблъскващи растения – невен, чесън и кориандър имат силен аромат, който отблъсква поповите прасета;
• контрол на влагата – избягвайте системно преовлажняване, тъй като предпочитат влажни и меки почви;
• привличане на естествени врагове – таралежи, птици, жаби и полезни насекоми могат да намалят популацията;
• използване на мулч и капани с оборска тор – поповото прасе често се привлича от оборска тор, която може да се използва като примамка за събиране и унищожаване.

Съвети за безопасност

• препарати и примамки – използвайте единствено регистрирани и безопасни продукти за почвено приложение;
• работа с ръкавици – при поставяне на капани, примамки или обработка на почвата, за да се избегне контакт с химикали и замърсена почва;
• внимание при деца и домашни любимци – не поставяйте отровни примамки или инсектициди на места с достъп до тях.

Методи за унищожаване и премахване

• механични методи – капани със слама или тор, ямки, заливане на ходове с вода/сапунен разтвор;
• биологични и натурални – засаждане на репелентни растения, промяна на поливния режим;
• химични средства – примамки и гранулирани препарати срещу почвени вредители (прилагане само според инструкциите на етикета);
• физически мерки – изваждане и унищожаване на откритите екземпляри;
• еко решения – ултразвукови устройства и домашни смеси (сапунен разтвор, оцет, растителни екстракти) могат да се ползват като безопасна алтернатива.