Паяци

Паяците принадлежат към разред Araneae в клас Arachnida и са сред най-разпознаваемите членестоноги. Те се отличават с осем крака, липса на крила и антени и специални жлези, произвеждащи копринени нишки за изграждане на паяжини. По света са известни над 50 000 вида, а в България – над 700, повечето от които са безвредни за човека.

Тялото на паяците е разделено на две основни части – предно тяло (цефалоторакс) и коремче, а устните им части включват хелицери с отровни жлези. Макар отровата да е смъртоносна за плячката им, само няколко вида в света са реално опасни за хората.

Разред: Araneae

Семейство: различни – включително Araneidae, Lycosidae, Salticidae и др.

Местообитание: срещат се в почти всички екосистеми – от влажни гори и пустини до човешки жилища и тавани.

Видове в България: кръстоносец, тигров паяк, черен отровен паяк, сенокосец, различни видове скачащи паяци.

Продължителност на живот: повечето живеят между 1 и 3 години, но някои по-големи видове (например тарантули) достигат над 10 години.

Размножаване: женските снасят яйца в копринени пашкули, често пазени в гнезда или паяжини. Броят на яйцата може да бъде от десетки до стотици.

Видове паяци в България

Кръстоносец (Araneus diadematus) – разпознаваем по белия кръст върху корема; често срещан по градини и фасади;
Тигров паяк (Argiope bruennichi) – с жълто-черни ивици, напомнящи на оса; хваща плячката си в кръгови паяжини;
Черният отровен паяк – малък, с червеникави петна, срещан в сухи райони на Южна България; ухапването му може да предизвика силна болка и симптоми, изискващи медицинска помощ;
Сенокосци и тавански паяци – дребни и безвредни видове, често срещани в жилищни сгради;
Скачащи паяци (Salticidae) – малки, активни през деня, с отличен зрителен апарат и характерни скокове.

Навици

С какво се хранят?

Паяците са изцяло хищници и играят важна роля за естествения контрол на насекомите. Основната им плячка са мухи, комари, мравки, молци, бръмбари и хлебарки. Как ловуват?

паяците с паяжини дебнат жертвата си в мрежата и я парализират с отрова, след което инжектират храносмилателни ензими и изсмукват разградената тъкан;
ловуващите паяци не правят мрежи за улавяне, а разчитат на бързина и отлично зрение, за да уловят плячката си;
по-едрите видове, които се срещат по-рядко у нас, могат да нападат малки гризачи, жаби или гущери.

Благодарение на този начин на хранене, паяците унищожават огромен брой насекоми, които иначе биха били сериозни вредители за хората.

Активен период

В България повечето паяци са активни през топлите месеци – от пролет до късна есен. Зимата прекарват скрити в пукнатини, мазета, тавани или дори в оцелели гнезда от паяжини. Кога са активни?

нощни ловци – голяма част от домашните и градинските паяци дебнат плячка през тъмната част на денонощието, когато активността на насекомите е висока;
дневни видове – скачащите паяци разчитат на отлично зрение и ловуват през деня. Тигровият паяк също често е активен на слънце, разпъвайки мрежите си по високи треви.

През пролетта и лятото се среща най-голямо разнообразие от видове, а през есента често се забелязват по домовете, където търсят топли укрития.

Местообитания

Паяците са изключително приспособими и се срещат навсякъде – от градини и гори до човешки домове. В природата кръстоносецът тъче големи мрежи сред храсти, а вълчите разновидности (Lycosidae) ловуват активно по земята без паяжина.

В градска среда често обитават мазета, тавани, складове и гаражи, а в жилищата се крият в тъмни и влажни места като ъгли, зад мебели или около банята и кухнята. Там изтъкават мрежи, които служат както за улавяне на насекоми, така и за укритие. Повишеното им присъствие у дома обикновено показва изобилие от други насекоми.

Размножаване

Женските снасят яйцата си в пашкули, които съдържат от няколко десетки до няколкостотин яйца. Те често ги прикрепват към паяжина, скриват в цепнатини или ги носят със себе си. Малките паячета напускат пашкула след няколко седмици и бързо се разселват, изграждайки собствени паяжини.

Вредни ли са паяците?

Въпреки че повечето паяци са напълно безвредни и полезни, като естествени регулатори на насекомите, някои видове могат да причинят проблеми. Ухапванията обикновено предизвикват зачервяване, подуване и сърбеж, наподобяващи пъпки от ухапване на комар.

В редки случаи – при по-отровни видове като черния паяк в Южна България – може да се стигне до по-сериозни симптоми: болки, замайване, гадене. Паяците не са преносители на болести, но присъствието им в домовете често създава дискомфорт и натрупване на паяжини.

Превантивни мерки

За да намалите риска от поява на паяци в дома:

редовно почиствайте помещенията и премахвайте паяжини;
запечатвайте пукнатини и процепи по стените и около прозорци;
използвайте мрежи за прозорци и вентилационни отвори;
ограничете достъпа на насекоми, които служат за храна на паяците;
при нужда използвайте етерични масла като мента и лавандула, които действат като натурални репеленти.

Съвети за безопасност

при поява на голям брой паяци използвайте специализирани препарати и спрейове само според указанията;
избягвайте пряк контакт с отровни видове; не ги хващайте с ръце;
не използвайте агресивни химикали без нужда – по-добре се доверете на професионална борба при масово нашествие;
дръжте инсектицидите далеч от деца и домашни любимци.

Методи за унищожаване и премахване

препарати и средства – инсектицидни спрейове, прахове, гелове, капани. Популярни продукти: Айкън, Райд;
уреди и устройства – ултразвукови уреди за прогонване на паяци и насекоми;
домашни средства – етерични масла (мента, лавандула), оцет, редовно почистване и прахосмукиране;
професионална помощ – фирми по дезинсекция при упорити случаи или наличие на отровни видове.