Оси и стършели

Осите и стършелите са социални ципокрили насекоми. Те са полезни хищници в природата, но често създават проблеми около хората. Стършелът (род Vespa) е най-едрият вид социална оса. И осите, и стършелите правят гнезда от сдъвкана дървесина и слюнка. В умерения климат колониите са едногодишни.

Разред: Hymenoptera (Ципокрили)

Семейство: Vespidae (Оси); стършелите са в подсемейство Vespinae, род Vespa

Местообитание: Градини, дворове, лозови масиви, гори и населени места; под стрехи и тавани, в хралупи или в земята

Видове в България: Обикновена оса, Немска/Европейска жълта оса, Хартиена оса, Европейски стършел

Продължителност на живот: Работничките живеят седмици; през зимата колонията загива, а оплодените царици презимуват и напролет създават нови укрития

Размножаване: Царицата снася яйца в шестоъгълни клетки; развитието минава през яйце → ларва → какавида → възрастно насекомо

Видове

Обикновена оса (Vespula vulgaris) – жълто-черна с „котва“ на лицето, прави закрити хартиени гнезда в кухини и е настъпателна около храна;
Немска оса (Vespula germanica) – подобна на обикновената, но с три черни точки на лицето, образува големи колонии и често се върти около отпадъци и сладки напитки.
Хартиена оса (Polistes dominula) – стройна с дълги висящи крака и открито „чадърче“ от клетки под стрехи, обикновено по-спокойна и полезна в градини.
Европейски стършел (Vespa crabro) – много едър с червеникав гръден кош и силно бръмчене, гнезди в хралупи/тавани и агресивно пази с по-болезнени ужилвания.

Навици

С какво се хранят?

Възрастните оси и стършели поемат основно въглехидрати: нектар, сладки растителни сокове и презрели плодове; около хората често се привличат от захарни напитки и храни.

Ларвите имат нужда от белтъчини – работничките ловуват други насекоми, които предъвкват и подават на пилото; ларвите отделят сладък секрет, който връща енергия на работничките и царицата.

Жълтите оси по-често се събират около трапези и отпадъци, докато стършелите са по-заети с плячка и сладки сокове.

Активен период

В България активността е от пролетта до късна есен, с пик през лятото (най-често август-септември). При меко време периодът може да се удължи.

Колониите в умерения климат са едногодишни: през зимата укритието загива, а оплодените царици презимуват и напролет основават нови.

Местообитания

Гнездят на защитени места около хората: под стрехи и тавани, в стени и навеси, в гаражи и други кухини. Някои видове правят укрития и в земята.

Хартиените оси (Polistes) изграждат открити „чадъроподобни“ пити с видими клетки, докато жълтите оси и стършелите обикновено правят затворени, сферични/овални гнезда с обвивка.

Размножаване

През пролетта оплодена царица основава малко укритие и отглежда първите работнички, които после разширяват колонията. В умерен климат колониите са едногодишни: през зимата гнездото отмира, само новооплодените царици презимуват, напролет започват нови колонии, а старите гнезда не се използват повторно.

Развитието от яйце до възрастно трае ~3-4 (до 5) седмици (яйце няколко дни → ларва 2-3 седм. → какавида 1-2 седм.). В края на лятото се появяват мъжки и млади царици; след чифтосване мъжките умират, старата колония загива, а новите царици зимуват.

Вредни ли са?

Да – рискът идва от ужилвания и близост до храна/хора. Осите и стършелите жилят многократно и са най-настъпателни при защита на гнездото. Срещите с хора зачестяват в края на лятото.

Ужилването обикновено предизвиква болка, зачервяване, оток и сърбеж (локална „пъпка/папула“), които отшумяват за 24-48 ч. При осите жилото не остава в кожата. При чувствителни хора са възможни по-големи локални реакции или системни симптоми (уртикария, задух, замайване, оток на лице/гърло).

Превантивни мерки

покривайте храната и напитките, дръжте кошовете плътно затворени, почиствайте разливи и събирайте падналите плодове;
монтирайте мрежи на прозорци и врати, уплътнявайте фуги и отвори, оглеждайте редовно стрехи/тавани и премахвайте ранни зародиши на гнезда;
поставяйте капани далеч от зони за хранене и почивка, за да отвличат насекомите от хората;
използвайте мрежи/калъфи за гроздове; при силно нападение прилагайте само регистрирани инсектициди според етикета и спазвайте карантинните срокове.

Съвети за безопасност

не премахвайте сами големи/труднодостъпни гнезда или при алергичен риск – извикайте професионалист;
ако действате сами – работете привечер/рано сутрин, със защитно облекло и от безопасна дистанция;
без резки движения около гнездо; избягвайте парфюми, сладки напитки и ярки цветове; не пийте от отворени бутилки; дръжте деца/домашни далеч;
При ужилване се отдалечете, измийте мястото, студен компрес 10-15 минути;
ри задух, световъртеж, генерализиран обрив или подуване на лице/гърло – потърсете спешна медицинска помощ; използвайте автоинжектор с адреналин, ако е предписан.

Методи за унищожаване и премахване

механични/организационни – премахване на хранителни източници, уплътняване на достъпи, редовно почистване;
капани и примамки – капани с течен атрактант; DIY решения (бутилки/сладки разтвори) – помощни и поставени далеч от хора;
инсектицидни средства – аерозоли/спрейове за гнезда с дълъг обсег (използване строго по инструкциите на етикетите), прахове за труднодостъпни кухини;
професионално третиране – препоръчително при масово нашествие, алергичен риск или укрития на стършели в рисковани места.