Охлюви
Охлювите (и плужеците) са представители на клас Gastropoda – мекотели с характерна спираловидна черупка (или без нея при плужеците). Те са част от природния баланс, като участват в разграждането на органичната материя, но в градини и земеделски площи се превръщат във вредители, които нанасят сериозни щети върху културните растения.
Разред: Stylommatophora – сухоземни белодробни охлюви и плужеци
Семейство: Helicidae (градински охлюви) и други
Местообитание: Влажни и сенчести места – градини, дворове, ливади, ниви, паркове и горски окрайнини
Видове в България: Градински охлюв, гол охлюв, различни полски и градински видове
Продължителност на живот: В зависимост от вида – от 1-2 години при по-дребните до 5-7 години при градинския охлюв (Helix pomatia)
Размножаване: Охлювите са хермафродити. Снасят десетки яйца в почвата, от които се излюпват малки охлювчета. Популацията може да се увеличи бързо при влажни условия
Видове
В България се срещат различни видове охлюви – както сухоземни, така и голи (без черупка):
- Градински охлюв (Helix pomatia) – познат и като „винарка“, който е и ядлив;
- Гол охлюв (Arion vulgaris) – особено вреден за градините, защото бързо унищожава млади растения;
- дребни полски и градински видове – обитават зеленчукови насаждения, ливади и влажни почви.
Навици
С какво се хранят?
Охлювите са предимно растителноядни животни и предпочитат младите и нежни части на растенията – листа, пъпки, леторасти и цветове. В градините често нападат зеленчуци като марули, домати и зеле, както и плодове като ягоди и малини. Не подминават и декоративни растения – рози, теменужки и лилии.
Освен свежата зеленина, охлювите могат да се хранят и с разлагаща се органична материя, гъбички и дори мъртва растителност, което ги прави важни за разлагането в природата.
Активен период
Най-активни са през влажните и умерено топли сезони – пролет и есен. През горещите и сухи месеци се заравят в почвата или се крият под камъни и растителни остатъци, изпадайки в летаргия, за да избегнат изсъхване. Зимата прекарват в хибернация, скрити в почвата или под листа.
Най-често се движат и хранят привечер и нощем, когато условията са по-благоприятни и рискът от изсъхване е минимален. В оранжерии и влажни помещения обаче могат да останат активни целогодишно.
Местообитание
Охлювите предпочитат влажни и сенчести места, където почвата е рохкава и богата на органични вещества. Срещат се в градини, дворове, ниви, овощни градини, ливади, храсталаци и горски поляни. В градска среда често се крият в мазета, оранжерии и под саксии, особено когато е влажно. През деня се укриват под камъни, листа или в почвата, а при суша и жега изпадат в състояние на летаргия.
Размножаване
Охлювите са предимно хермафродити, което означава, че всеки индивид притежава както мъжки, така и женски репродуктивни органи. По време на чифтосване два охлюва си обменят сперма – този процес често включва и специфични ритуали като използване на „любовни стрелички“ (love darts) за повишаване на ефективността на оплождането.
След това всяка особена снася десетки до стотици яйца в почвата – обикновено в малки дупчици, изкопани с крака, и ги покрива с почва. Инкубацията трае 2-4 седмици, в зависимост от температурните и влажностни условия.
Допълнително, някои охлюви могат да съхраняват сперма, което им позволява да снасят оплодени яйца дори след известно време от чифтосването
Вредни ли са охлювите?
Охлювите имат двойна роля – от една страна са полезни в природата, тъй като подпомагат почвеното плодородие, но от друга са сред най-неприятните вредители в градините и селското стопанство. Те унищожават разсад и реколта, нанасят щети по декоративни растения и често пренасят патогени, които благоприятстват развитието на гъбични и бактериални болести.
За хората и животните охлювите не са пряко опасни – те не хапят и не причиняват пъпки или обриви. Въпреки това тяхната слуз може да съдържа паразити, като нематоди, които представляват риск при контакт или при консумация на замърсени растения. Освен това охлювите могат да бъдат преносители на паразитни червеи, опасни за кучета, котки и диви животни.
Превантивни мерки
- поддържане на суха и добре дренирана почва;
- премахване на укрития (камъни, листа, плевели);
- засаждане на растения с отблъскващ ефект – лавандула, розмарин, мента;
- използване на механични бариери – медни ленти, чакъл, пясък, диатомична пръст.
Съвети за безопасност
- избягвайте прекомерна употреба на токсични препарати – опасни за почвата и полезните насекоми;
- поставяйте капани и примамки така, че да са недостъпни за деца и домашни любимци;
- при контакт със слуз измийте ръцете старателно.
Методи за унищожаване и премахване
- механични – ръчно събиране на охлюви, поставяне на капани с бира, грейпфрут или картофи;
- биологични – използване на естествени врагове – таралежи, жаби, птици, паразитни нематоди (Phasmarhabditis hermaphrodita);
- уреди – ултразвукови и вибрационни устройства за прогонване;
- химични – молускициди с железен фосфат (по-безопасни) или металдехид (с внимание при деца и домашни любимци).