Лисици

Лисиците са едни от най-разпознаваемите диви животни в българската природа, известни със своята хитрост, адаптивност и умение да оцеляват в разнообразни среди. Те са бързи, изключително пъргави и използват острото си зрение, слух и обоняние, за да ловуват и да избягват опасности.

Освен като символ на ловкост в народните приказки, лисиците играят важна екологична роля – регулират числеността на гризачи и други малки животни, като по този начин поддържат баланса в екосистемите.

Разред: Carnivora (Хищници)

Семейство: Canidae (Кучеви)

Местообитание: Лисиците се срещат в гори, полета, ниви, пасища, планини, селскостопански райони и дори в близост до населени места – села и градове

Видове в България: Най-често срещаната е червената лисица (Vulpes vulpes), но има и по-рядко меланистични („черни“) форми

Продължителност на живот: В природата лисиците живеят обикновено 3-5 години, докато в контролирани условия (например в плен) могат да достигнат 10-12 години

Размножаване: Лисиците не снасят яйца, а раждат живи малки. Бременността трае 50-55 дни, като женската обикновено ражда 2-6 малки

Видове в България

У нас се среща основно червената лисица, но се наблюдават и меланистични форми („черни лисици“).

Навици

С какво се хранят?

Лисиците са всеядни животни. Основната им храна са дребни гризачи като мишки, полевки и зайци, но в менюто им често влизат птици, яйца, жаби, гущери, насекоми и дори риба. През есента и лятото обичат плодове и горски дарове – къпини, боровинки, ябълки, грозде.

Те не се колебаят да консумират и мъртви животни, както и човешки отпадъци и остатъци от храна, когато живеят близо до населени места.

Активен период

Активни са през цялата година, без период на зимен сън. Обикновено ловуват привечер, през нощта или в ранните утринни часове, когато плячката им е най-активна. В селски и градски райони, където се чувстват по-сигурни и свикват с хората, могат да се движат и денем в търсене на храна.

Местообитание

Лисиците са сред най-приспособимите хищници в света. Те се срещат в гори, степи, планински райони, ливади, пасища и селскостопански земи. В България обитават както равнинни, така и високопланински територии.

В близост до хора често се заселват край села и градове, като използват дворове, изоставени постройки, стопански сгради и дори паркове като укрития и източници на храна.

Размножаване

Лисиците се разгонват през зимата, най-често в периода януари–февруари. След бременност с продължителност около 51-53 дни женската ражда обикновено между 4 и 6 малки, като броят може да достигне и до 12 при благоприятни условия. Лисичетата се раждат слепи, глухи и с тъмна козина, тежащи около 100 грама. Очите им се отварят след около две седмици, а към края на първия месец започват да излизат от бърлогата.

През този период майката се грижи за тях, докато мъжкият често осигурява храна. Малките остават при родителите около 3-4 месеца, след което се отделят и започват да търсят собствена територия.

Вредни ли са лисиците?

Лисиците играят съществена роля в природата като естествени регулатори на популациите на гризачи и други дребни животни. В близост до населени места обаче те могат да създадат проблеми – нападения над домашни птици, разравяне на градини или разнасяне на отпадъци.

По правило лисиците избягват контакта с хора, но ако се почувстват застрашени, попаднат в капан или са болни, е възможно да ухапят, което крие риск от инфекции. Те не предизвикват директно пъпки, но бълхи и акари, които живеят в козината им, могат да се прехвърлят върху хора и домашни любимци и да предизвикат кожни раздразнения.

Лисиците могат да бъдат преносители на:

бяс – сериозна опасност за хора и животни;
токсоплазмоза и други паразитни заболявания;
глисти и тении, пренасяни чрез изпражнения или външни паразити.

Превантивни мерки

поддържайте оградите на двора стабилни, високи поне 1,5-2 м и заровени на 30-40 см, за да се предотвратят подкопи;
укрепете кокошарници, зайчарници и стопански постройки – използвайте плътни врати, прозорци и мрежи;
съхранявайте отпадъците в плътно затворени съдове, недостъпни за животни;
премахвайте хранителни източници – остатъци от храна, плодове и зеленчуци, които могат да привлекат лисиците;
поставете осветление с датчици за движение или водни пръскачки със сензор;
използвайте ултразвукови уреди или шумови устройства за прогонване;
засаждайте растения и използвайте миризми, които отблъскват лисици – цитруси, оцет, кафе, амоняк, урина на хищници (кучета);
поддържайте присъствие на куче пазач – доказано ефективно средство срещу проникване на лисици.

Съвети за безопасност

използвайте само хуманни методи за прогонване – ултразвукови уреди, живоловни капани, водни системи;
не прилагайте токсични примамки или отрови – те са опасни за хора, домашни любимци и други животни;
при ухапване или съмнение за контакт с болна лисица незабавно потърсете медицинска помощ.

Методи за борба

Лисиците не подлежат на унищожаване, а на прогонване и контрол:

капани за живо улавяне – поставят се по пътеките им и примамват с храна; животното се премества според закона;
ултразвукови уреди – излъчват честоти, неприятни за лисиците;
водни и светлинни системи – плашат животните и ги държат на разстояние;
натурални репеленти – оцет, амоняк, цитрусови кори, кафе.