Къртици

Къртиците са едни от най-скритите обитатели на градините и дворовете – прекарват живота си под земята, изграждайки сложна система от тунели. Макар рядко да се виждат, следите им се забелязват лесно по характерните купчинки пръст, които оставят на повърхността.

Разред: Eulipotyphla – къртици, таралежи и земеровкови

Семейство: Talpidae – типичното семейство на къртиците

Местообитание: Подземни тунели в градини, поляни, ниви, паркове и влажни почви

Видове в България: Европейска къртица (Talpa europaea)

Продължителност на живот: Средно 3-5 години в природата

Размножаване: Бременността трае около 4-5 седмици. Женската ражда 2-7 малки в подземно гнездо през пролетта

Видове в България

В България най-разпространен е европейският кърт (Talpa europaea), който се среща както в равнините, така и в по-високи райони.

Навици

С какво се хранят?

Къртиците са изцяло месоядни – менюто им се състои от дъждовни червеи, ларви на бръмбари, охлюви, гъсеници и други почвени безгръбначни. Те имат много бърз метаболизъм и трябва да се хранят почти постоянно, като дневно изяждат количество храна, приблизително равно на собственото им тегло.

Къртиците складират живи дъждовни червеи в специални „кладенци“ в тунелите си, като предварително парализират плячката с ухапване.

Местообитание

Предпочитат влажни, рохкави и богати на червеи почви – затова често се срещат в градини, зеленчукови лехи, пасища, паркове и обработваеми земи. В планински и горски райони също са разпространени, особено по краищата на горите и ливадите. Избягват каменисти и сухи почви, защото са трудни за прокопаване и бедни на храна.

Активен период

Къртиците нямат ясно изразен сезон на покой – активни са през цялата година. През зимата се придвижват в по-дълбоки тунели, където температурата е по-стабилна.

Те не са дневни или нощни животни в класическия смисъл – активността им се редува на цикли от няколко часа работа и хранене, последвани от почивка. Това ги прави трудни за наблюдение, тъй като рядко излизат на повърхността.

Размножаване

Къртиците се размножават веднъж годишно, най-често през пролетта (април–май). Бременността трае около 4-6 седмици, след което женската ражда 2-7 малки в специална гнездова камера, постлана с трева и листа.

Малките се раждат слепи и голи, но след 4-5 седмици вече са готови да напуснат гнездото и да заживеят самостоятелно. До края на лятото младите вече копаят собствени тунели.

Вредни ли са?

Да – къртиците създават материални щети:

разкопават дворове и градини, изкарвайки купчини пръст („къртичини“);
повреждат корени на млади растения и разсади;
нарушават структурата на тревни площи и напоителни системи.

Къртиците не нападат хора и домашни любимци. Те не хапят и не причиняват пъпки – рискът от директен контакт е практически нулев.

Пряка опасност за хората няма, но в редки случаи къртиците могат да бъдат преносители на паразити и микроби чрез почвата и контакт с други животни. Основният риск е аграрно-стопански – щети върху реколтата и тревните площи.

Превантивни мерки

добра дренажна система – поддържайте почвата суха, защото влагата привлича дъждовни червеи, които са основна храна за къртиците;
засаждане на отблъскващи растения – нарциси, невен, лук, чесън и рицинус са известни с неприятен аромат за къртиците;
физически бариери – поставяне на подземни мрежи или метални огради около лехите или тревните площи, за да се предотврати прокопаването на тунели;
поддържане на двора и градината чисти – редовно окосена трева и премахване на растителни остатъци намалява укритията;
избягване на прекомерно торене с органични торове – богата на органика почва привлича повече червеи и ларви, което води до увеличаване на хранителната база за къртиците и ги задържа в двора.

Съвети за безопасност

използвайте хуманни методи за прогонване – ултразвукови уреди, капани за живо улавяне, натурални репеленти;
не заливайте тунелите с токсични химикали или отрови, защото те могат да замърсят почвата и подпочвените води;
ако използвате димки или газови средства, правете го само на открито и далеч от хора и домашни животни;
при работа с механични капани носете ръкавици и спазвайте инструкциите, за да избегнете наранявания;
при по-голямо нашествие потърсете професионална помощ, вместо да прилагате крайни или опасни за здравето методи.

Методи за премахване

Понеже къртиците са защитен вид в много региони, препоръчват се хуманни методи за борба:

капани за хващане и преместване – най-хуманният метод, позволяващ животното да бъде преместено далеч от градината;
ултразвукови и вибрационни уреди – създават шум и вибрации в почвата, които прогонват къртиците (по-ефективни при влажни и глинести почви);
натурални репеленти – разтвори с рициново масло, чесън, оцет, лютив пипер или други силни миризми, които дразнят животните;
водни и димни средства – заливане или опушване на тунелите, които временно прогонват къртиците, но те често изграждат нови проходи;
химични средства – нежелателни, тъй като замърсяват почвата и са опасни за домашни животни и полезни организми.

При масово нападение е най-добре да се потърси професионална фирма за контрол, която използва безопасни и одобрени методи.